Странни навици, мръсотия навсякъде и тонове боклук – как се стига дотук?

Синдром на Диоген – какво трябва да знаете? Това не е просто мърляв навик или мързел. Става дума за състояние, при което човек буквално затъва в собствената си бъркотия. Не става въпрос само за леко разхвърляно. Тук говорим за събиране на всякакви боклуци – от вехтории и стари кашони до храна и дори опасни отпадъци. Всичко се трупа, не се изхвърля, не се чисти и с времето положението става зловещо. Ако някога си влизал в място, където няма път до прозореца, щото боклукът стига до тавана – значи знаеш за какво иде реч.

Истинската страна на синдром на Диоген – какво трябва да знаете, когато положението излезе извън контрол?

Синдром на Диоген – какво трябва да знаете, ако си близък на такъв човек? Първо – не е въпрос на мързел. Има си психическа причина зад цялото това поведение. Хората се затварят в себе си, губят всякаква преценка и започват да живеят в среда, в която никой нормален не би могъл. Важно е да се подхожда внимателно, без натиск. Натрапване, забележки или викане не помагат. Дори напротив – може да влошат положението. Особено ако става дума за възрастен човек, който живее сам.

Защо това не е просто бъркотия, а сериозен сигнал?

Тук не става дума за разхвърляни чорапи и чинии в мивката. Става въпрос за мазила, вмирисана храна, торби с отпадъци, насекоми, мишки и понякога дори по-сериозни биологични рискове. Често върви в комплект с изолация, самота, депресия или психично заболяване. Мястото може да бъде опасно не само за човека вътре, но и за съседите – миризма, зарази, дори риск от пожар. В такива случаи почистване на клошарски апартамент става спешно, не за удобство, а за безопасност.

Практически съвети и как да се действа?

• Не обвинявай и не натискай човека. Колкото и да е трудно за гледане, не се хвърляй с думите „Как може да живееш така?!“. Това само ще влоши положението. По-добре е да подходиш с разбиране и търпение, и да се опиташ да му помогнеш с нещо малко – например да изхвърлите заедно една торба боклук.
• Не опитвай да се справиш сам, ако не знаеш какво правиш. Понякога става дума за зарази, мухъл или вредители. В такива ситуации човек може лесно да се изложи на опасности. Особено ако в жилището има и изпражнения, гниеща храна или дори мъртви животни.
• Обърни внимание на психическото състояние. Ако видиш, че човекът не осъзнава какво става около него или не реагира, когато се спомене почистване, това е ясен знак, че нещо сериозно не е наред. Тогава разговор с личен лекар или социална служба може да е добър старт.
• Внимавай с токсични материали и силни миризми. Ако има силен мирис на амоняк, мухъл или нещо необяснимо – по-добре не влиза без маска и ръкавици. Може да става дума за биологични отпадъци. В такива случаи дезинфекция на апартамент вече не е лукс, а нужда.
• Ако не знаеш откъде да почнеш – почни от най-лесното. Понякога един изхвърлен найлонов чувал може да отключи промяната. Не търси съвършенство, просто малко по малко действай. Нищо няма да се оправи за един ден, но всяка стъпка има значение.

Най-често задаваните въпроси

Как да разбера дали някой има синдром на Диоген?
Обикновено се вижда – натрупани боклуци, лоша миризма, пълна изолация, отказ от помощ, липса на хигиена и запуснатост, която не е просто мързел, а нещо по-дълбоко.

Опасно ли е да влизам в такова жилище?
Ако не си сигурен какво има вътре – да, може да е опасно. Особено ако има плесен, разложена храна, животински или човешки отпадъци. Не влиза без предпазни средства.

Може ли човекът да се оправи сам?
Честно казано – трудно. В повечето случаи има нужда от помощ, било то от близки, социални служби или психолози. Много рядко някой се справя сам.

Трябва ли специално почистване след такава ситуация?
Да, абсолютно. Особено ако е живяно така дълго време. В тези случаи обикновеното минаване с парцал не върши работа. Трябва дълбоко чистене, често и изпразване на апартаменти и къщи от основи.

Как да реагирам, ако е моят роднина?
С търпение и постоянство. Без да се караш, без да се подиграваш. Просто предложи помощ, покажи, че не е сам и започнете с малко. Реалната промяна идва бавно.